Заемаща любопитно пространство в страничен джоб към главната пешеходна зона на града и сгушена между исторически къщи от ранната половина на 20-ти век и висок жилищен блок от социалистическата епоха, тази нискоетажна градска единица със смесена програма е намигване към историческите принципи на изграждане на хармонична фасада и модернистичните принципи на планиране с преливащи пространства.

За предложения проект във всяко отношение е характерна определена историчност, съответстваща на характера на местоположението. От една страна, планът на сградата работи с принципите на отвореност и непрекъснатост както на пространството, така и на детайлите, характерни за модернистичното мислене. От друга страна, езиково, детайлите са с постмодерни качества и разчитат на интерпретацията на декоративни елементи от историческата архитектура – като ордери на колони, фризове и по-фини каменни детайли. Цялостният образ на сградата, сгушена между вече съществуващите елементи на една разнобразна и по театрално-сценографски начин живописна градска среда, е намигване към човешкия мащаб, вече присъстващ в контекста.