КЪЩА MIH

Заданието за проект за еднофамилна жилищна сграда в София концептуално и поетично се свърза с нашата визия за съвременна архитектура и е посока, която считаме за архитектурно вълнуваща. Проектът разглежда темата за пропускливата граница между градското и частното пространство, между споделените и индивидуалните зони вътре в дома, и търси собствени архитектурни отговори на функционалните въпроси на заданието.

 

Предизвикателствата в тази задача бяха основно две: от една страна в срещата на богатата жилищна програма с не много големия имот; и от друга, желанието на възложителите за сградата да се постигне характерна естетика, която не е предварително зададена и която  да се отдалечи от обичайната представа за къща, залегнала трайно в българското строителство. Допълнителен смислово важен за проекта казус на заданието и локацията, е заварената в имота стара жилищна постройка в лошо физическо състояние, но притежаваща архитектурни достойнства на представител на анонимната архитектурно-строителна традиция в района чрез многообразието от вложени материали и техники по фасадите и плочниците.

 

вътре

В отговор на тези няколко аспекта, нашият проект работи с разнообразни по характер и морфологично сложни пространства, които представят нов прочит на имота и обитаването му. Вдъхновен отчасти от музейната архитектура, проектът адаптира елементи като интериорна рампа, просторен вход, двойна височина на пространствата и др., и въвежда в къщата идеята за архитектурна разходка и осъзната промяна на гледната точка към обектите в хода на движението през пространствата (паралакс), всички интерпретирани в умаления жилищен мащаб. Развитите три нива от входа до задния двор на партера позволяват постепенното и почти кинематографско разкриване на различните интериорни сцени, които следват по протежение на рампата. Двата вътрешни вертикални пробива спомагат за затвърждаването на разнообразните визуални и смислови връзки между двата етажа и за създаването на простор и мащаб.

 

вън 

Подходът към къщата преминава покрай паркираните в границата на имота коли пред отдръпната от улицата полу-пропусклива граница на бетоновата ограда и металните врати. В тази ограда е търсен абстрактният, почти суров вид на бетона, зад който се разкриват по-богатите откъм материалност фасади (и вътрешен живот) на самата къща. Кръглият отвор в нея е препратка към преувеличената до крайност шпионка от близкото минало, отново в унисон с желанието за визуална свързаност на пространствата.

Фасадите са разделени на по-сдържан партер от видим бетон и втори жилищен и по-пъстър етаж, облицован със смесена зидария, отчасти преизползваща материалите от заварената постройка. Вграждането на паметта и колорита на мястото в новата къща е важна част от проекта, макар и интерпретирана критично, без директни заемки.

 

двор

Дворът е условно разделен на няколко части – външен паркинг, приемен междинен преден двор и странични “джобни” тераси от едната страна. А южният двор е интимно отделен и същевременно характерно “издълбан” надолу към къщата, създавайки необичайно наклонено зелено пространство за игри и за излагане на изкуство.

 

покрив

По дължина на къщата се разгръща еднораменна стълба, която води към използваемия покрив. Последните стъпала са целенасочено разположени към гледката, обърнати в посока към планината. Покривът е богато озеленен и естествено “изтича” чрез стълбите към долните нива и двора.

ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ:

Антонина Илиева, Гергана Георгиева

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:

гр. София, ЖК Малинова Долина, България

ГОДИНА НА ПРОЕКТА:

2023