Проектът търси архитектурен език, базиран на жестове и морфологии, присъщи на жилищната сграда, в която се намира, построена през 1930-те.
Преодолявайки утилитарни казуси, проектът намира поетично въздействие на градацията на пространствата от ниски към високи, от тъмни към светли, от неутрални като материалност и детайли към активни, многоцветни и многообразни.
Условно и физически разделен на две нива, проектът поставя интимната зона на жилището, съдържаща, родителска спалня, кабинет, и санитарни и домакински помещения зад неутралния параван на третираната в микроцимент флуидна стена вдясно от входа. Вляво от входа, с преодоляване на стъпало се разкрива социалната зона на апартамента – откритото пространство на дневната, трапезарията и кухнята и детската стая с катерачна стена.