Трансформируемо автономно експозиционно тяло по задание на Художествена галерия – Казанлък е любим на екипа на студиото ни артефакт, разработен в една от областите на архитектурата и дизайна, които ни вълнуват – изложбения дизайн.

Заданието на възложителя бе от функционална гледна точка съвсем конкретно – да се създаде автономен експозиционен елемент, който да приюти първоначално „изложба за една картина“, ситуирана в пространството на Националния археологически музей в гр. София, като позволи на творбата да застане в свое собствено смислово поле сред артефактите в музея, но същевременно да общува хармонично със съществуващата експозиция и атмосфера. Допълнителни пунктове от прагматиката на заданието са изискването за физическа устойчивост на експозиционната мебел, известна разглобяемост и мобилност, които да не компрометират художествения облик на изделието, и възможност едното лице на изделието да може да функционира и като изложбен щанд за книги и други малки обекти и да продължи живота си, както в пространството на самата галерия в гр. Казанлък, така и в други локации в случая на пътуващи творби.

По отношение на образа, материалността и архитектурната конкретика на изделието, възложителят ни осигури пълна творческа свобода, за която сме благодарни. Тялото е замислено като първо от семейство експозиционни тела и по време на процеса на разработка в колаборация с екипа на галерията и екипа на дърводелците от 912 ООД, които го произведоха, се сдоби с шеговитото и гальовно название „мамутът“, отразяващо неговата естествена и предизвикваща привързаност природа.

Експозиционният обем се ситуира в пространството като автономен архитектурен елемент – подвижна стена-артефакт, която едновременно структурира гледането и пренарежда хоризонтите на залата. Мебелът е поставен свободно в централната ос на пространството, като същевременно влиза в съзнателен диалог с характерните за пространството архитектурни елементи – арки и куполи, и с историческите артефакти около него – каменния саркофаг и скулптурните фигури. По този начин тялото зазвучава като съвременен контрапункт на архитектурно-историческата и археологическо-експозиционната материя в конкретната локация на премиерата му.

Неговият заоблен силует редуцира формата до почти абстрактен знак, до черен обелиск, който се родее по своята загадъчност с онзи от „Една одисея в космоса през 2001-та година“ на Артър Кларк, и който стои на границата между обект и архитектурна преграда, придавайки на присъствието му леко мистичен характер, докато функционалната му логика остава безусловно прагматична.

Конструиран върху система от скрити под „полите“ му колелца със стопери, елементът притежава висока степен на мобилност, която позволява гъвкаво преконфигуриране, но и сигурно фиксиране в избраното положение. Мебелното тяло се разглобява на три части, което улеснява транспортирането, складирането и адаптацията му към различни пространствени сценарии. На гърба са интегрирани скрити крепежни системи, които при необходимост активират допълнителен „фасаден“ слой – възможност по едната страна на обема да се експонират по-малки обекти като книги, снимки и други артефакти. Всички сглобки и детайли са на герунг, което подсилва абстрактния и мистериозен характер на образа му.

Така обектът функционира едновременно като носител на текст и информация, като гъвкав носител за експонати и като пространствен инструмент, който моделира визуалните оси и ритъма на движение в пространството, в което попадне.