Проектното предложение разглежда конкурсната територия като достъпен и пропусклив парк-ботаническа градина със свободно разположени в него сгради. Идентичността на парка се обуславя от сложната му игрова топография и е реверанс към предходното състояние на зоната, познато като „Дупката“, обитавано от естествена растителност и застинало в състояние на нереализиран потенциал. Всички площи под „морското равнище“ на основните площади – открити пространства за култура, социални контакти, представления, дебати и отдих – са интензивно озеленени и предлагат „потапяне“ в хибридна природно-архитектурна среда в самото сърце на града.

Отделните сградни обеми на културната и библиотечно-административната програма са внимателно разположени в градоустройствената рамка и по отношение на околната градска среда (включително планираната в непосредствена близост до конкурсната територия бъдеща частна сграда) по начин, който пази общия баланс на застроени към открити обществени площи в централната градска част.

Сложната топография на парковото решение е активно търсен контра-пункт на прагматичните и семпли обеми на сградите. Отделните сградни обеми се явяват центрове на своеобразна интерференция, която става основа за конструирането на динамичния парков ландшафт. Контрастът и взаимодействието между сгради и паркова среда в придават нов смисъл на зоната и я превръщат в значимо и вдъхновяващо сърце на града. Озеленяването на парка е предвидено да се осъществи на пръстени, които продължават разказа за интерферентната картина на влияние на основните сгради върху терена и на зоната за култура върху централната градска част. По периферията на имота извън функционалните и площадни зони е планирано посаждане на високи широколистни и други ендемични видове. В дълбочина на парка, по изцяло затревената извън алеите и площадите топография, е предвидено залесяване с редки и екзотични видове и развиване на своеобразна ботаническа градина.

Архитектурният образ на сградите е преднамерено индустриален – едновременно като препратка към духа и историята на града с неговите крайградски индустриални съоръжения в присъщата им конструкция и естетика и към някои най-актуални в световен план модели за динамични, устойчиви и трансформируеми сгради за култура.

Свободата на отворения план, която едромащабните стоманени конструкции предпоставят, позволява разгръщане на пълната конкурсна програма по начин, който е в равни части прагматичен (и в този смисъл икономически и сеизмично целесъобразен), сложен, вълнуващ и динамичен като възможности за ползване и обитаване, и откровен спрямо историята и поетиката на града.
Образът на интериорните пространства е логично продължение на динамичния образ на топографски сложния парк. Материалното присъствие на отворените зони извън поливалентно програмираните и технически обезпечени зали, е приветливо и откровено, насочено към това да се оцветява (чрез отражателност на полирания бетон и металните облицовки на таваните) в тоновете на природната среда извън сградата през деня (от изгрев до залез и в четирите сезона) и в цветовете на интериорното осветление вечер.

ДИНАМИКА НА ОБИТАВАНЕТО

Проектното предложение поставя акцент върху културно-образователната и обществена функция в заданието, като зона Култура, обхващаща приемната зона към комплекса, мултифункционалните зрителни зали, изложбените пространства, зона артисти и зона обучение, се явяват смислово ядро на най-големия сграден обем – СГРАДА 1, а библиотеката и зона администрация – на високия обем (СГРАДА 2) .

Приемната сграда (СГРАДА 1) на комплекса взаимодейства активно с откритите обществени пространства в територията, предназначени за отдих, култура, социални контакти, представления. Отворените обществени фоайета контактуват с два площада на различни нива в топографията на парка (-3.00 и 0.00), достъпни за всички посетителски групи през ландшафт с умерен наклон и разположени така, че да осигуряват допълнителна площ за описаните в заданието функции и събития на прилежащата пешеходна зона и площада.

Залните пространства в зона Култура предлагат гъвкавост по отношение на типологията и размера, постигнати в проекта по следните начини: възможност голямата зала да функционира на две нива – съответно с наклонен и равен под; възможност за съединяването ѝ с малката зала, възможност да се ползва със и без задигната сцена и авансцена, с и без кулиси.

Второто смислово ядро в свободното застрояване на комплекса – сградата на библиотеката и зона Администрация – СГРАДА 2 взаимодейства с външните пространства на парка тук се манифестира под формата на отворен партер със зона за дебати, обучения и малки културни събития, разположена знаково в подножието на библиотеката. Свободният партер позволява протичане на пространството под сградата и свързване на парка с околните улици и площади в духа на модернистичния идеал, към който тази сграда реферира в архитектурния си образ.

Настоящото проектно предложение насочва поглед към поетиката на обикновения ежедневен градски живот на гр. Бургас, носител на две важни от антропологична гледна точка качества: оживление и свързаност.