Проектът e опит да бъде преосмислен по достоен начин апартамент в тих жилищен квартал на София в сграда с характерни за края на 1930-те архитектура и конструкция. Проектната намеса е размисъл върху дискретния чар на масовата жилищна архитектура от този период, върху нейния живот отвъд жизнения цикъл на първоначално вложените в нея довършителни материали и настилки. Тя е и упражнение в това как да се разкрие забележителното в обикновеното чрез възстановяване на пространствените връзки и прилагане на класически начини на обработка на повърхностите и реновиране на няколко занемарени, но характерни детайла, които открихме в апартамента. Успоредно с това заедно с бъдещите обитатели потърсихме в еднаква степен непреходни съвременни методи за обновление на пространствата, които ненатрапчиво да утвърдят връзката на дома и с настоящето.
ПРОСТРАНСТВА И МАТЕРИАЛИ
Характерът на пространствата в апартамента е силно повлиян от визуалните им връзки с покривните етажи на околните сгради откъм улицата и с короните на дърветата откъм тихия вътрешен двор на сградата. Това е първата отличителна характеристика на апартамента, която проектът запазва от старото му състояние и доразвива като акцентира върху порталите в дневната зона. Пътят на естествената светлина през сградата е проследен посредством пестелива подредба на корпусните мебели и стратегическо разполагане на вътрешните отвори в оста на съществуващите фасадни отвори. Реставрацията на семплия, но носещ духа на сградата дървен портал в дневната се съчетава с решението да се възстанови естетиката и на подовете със ситни дъбови паркетини. Топлината на дъбовите паркети протича и в двете спални пространства. Контрастната ахроматична палитра на стените на всички помещения в графитено сиво и снежно бяло е заложена с две цели: да максимизира естествената светлина в дневните зони и уюта в спалните зони и да осигури удачен фон за множеството художествени живописни и фотографски творби от колекцията на обитателите.
