Проектът e опит да бъде преосмислена по достоен начин малка стара къща-близнак с анонимна като структура и детайл архитектура, намираща се в Стария град на Пловдив, емблематичен с разпознаваемата си бленда от възрожденски архитектурен колорит. Декоративната ограда, обгръщаща двора с неправилна форма, дълбоко вкопан в склона на едно от тепетата, и смокиново дърво, разпръскващо нежен плодов аромат, първоначално бяха единствените елементи, които създаваха усещане за принадлежност на къщата към разпознаваемия контекст на историческия квартал, в който се намира.